сряда, 5 май 2010 г.

Нямам време, прочети ми блог-а!!!

Всъщност, не е точно така. В последно време разполагам с много време и наистина го оценям. Казах оценям, не възползвам от това. На работа съм на само-обУчение. Да, знам че ви звучи като чикия, но де-факто си е точно това. Който е учил софтуеър от хелп на микрософт знае за какво иде реч.

Нещо се отпеснах. Не се притеснявайте да ме връщате в правия път като сбъркам. Също така да ми казвате "може ли да Ви сипя" и "Наздраве". Това някак си поддържа мохабета и запълва празнините.

Понеже всички пишем собствените си съдби, не виждам защо после описваме какво сме написали(да се чете "осрали"). Човекът бил социално животно и сигурно затова му било нужно да споделя. Е аз не познавам друго такова животно, или "е па такова животно нема". Та да се върна на свободното време и неговото количествено измерение. Някои теоритици за да сравнят свободното време с времето прекарано на работа му предават същата мерна единица да се чете парична. Идеята е, че човек работел до тогава докъто час свободно време стане по-скъп от час работно време. Сигурно точно за това някои никога не работят. Или не им плащат достатъчно или тяхното свободно време е безценно.

Исках да ви разкажа за настъпващите с пълна сила пролет и лято, хубавото време, за птичките и пчеличките, за предложенията за добро прекарване на времето, които започнаха да никнат и тн и тн. Не разбирам защо се опитвам да обединя всичко това в една единствена тема. Май имам много да казвам. Като например последния уикенд имах една интересна среща, за която някой ден ще отделя цяла тема да ви разкажа за "Чудакът".

На първо време смятам да мина в дълбок офлайн и да се занимавам с тежък физически труд от който някак си извратено ще изпитвам удоволствие. Не се притеснявайте, няма да ми липсвате, а и обещавам да чета книжки като през лятната ваканция и да понаписвам туй-онуй, което някой ден да публикувам тук. Ще ви разкажа и за Александър, като му дойде времето.

Камю беше казал, че "човек не може нито много продължително да страда, нито да бъде щастлив"...ТОПКИ

петък, 9 април 2010 г.

Де се е чуло?


Това е една песен, на която дълго търсих текста и накрая записах каквото чух. Не настоявам да е точно но ето какво излезе:

Де са е чуло видело, мари,

Чьорнана земя без вода

На едно место имаше, мари

И нея мома чуваше.


Чешка за алтън даваше мари

От долу иде Илия

Илия луд гидия

Хранено конче яхаше.


Право на чешма вървеше, мари

И си на мома думаше

Подай ми момне ле водица, мари

Със сребърна на китчица.


Че съм за вода загорел мари

И съм за...за теб заболел

Подаде мома водица мари

Той не ми хвана ръчица...


Надявам се да ви е харесала. За пеене ще трябва пиене...



събота, 23 януари 2010 г.

Дали?



Изборите, които правим определят пътя ни през лабиринта на живота. Не им ли предаваме по-голяма стойност от колкото е нужно? В крайна сметка изхода, към който се стремим винаги е death-end…


Ще се радвам този път (на шестия пост) да чуя и Вашето мнение все пак, а не да продължавам да си водя монолози?!?

понеделник, 4 януари 2010 г.

просто така


Понеже отдавна не съм го правил, тази вечер реших да Ви уважа. След две поредици от почивни дни изпълнени с преяждане и препиване, настъпиха нечовешки студове. Разходих се, видях се с хора - познати и непознати. Изпуснах два кадъра - пълна луна над хълм и котка дебнеща гълъби. Видях спящ прилеп. Как ли не се изпускат? Хората винаги могат да те изненадат с нещо ново. Ядох шкембе по зазоряване след пиянска нощ, която започна съвсем кротко. Мисля, че имам нова философия за живота, но не съм я уточнил. Нещата които ни се случват ни променят. Ще почета книжка на топло. Всъщност дали всичко ново е просто забравено старо?

Лека нощ. Трябва да нахраня Ерикс.