събота, 23 януари 2010 г.

Дали?



Изборите, които правим определят пътя ни през лабиринта на живота. Не им ли предаваме по-голяма стойност от колкото е нужно? В крайна сметка изхода, към който се стремим винаги е death-end…


Ще се радвам този път (на шестия пост) да чуя и Вашето мнение все пак, а не да продължавам да си водя монолози?!?

понеделник, 4 януари 2010 г.

просто така


Понеже отдавна не съм го правил, тази вечер реших да Ви уважа. След две поредици от почивни дни изпълнени с преяждане и препиване, настъпиха нечовешки студове. Разходих се, видях се с хора - познати и непознати. Изпуснах два кадъра - пълна луна над хълм и котка дебнеща гълъби. Видях спящ прилеп. Как ли не се изпускат? Хората винаги могат да те изненадат с нещо ново. Ядох шкембе по зазоряване след пиянска нощ, която започна съвсем кротко. Мисля, че имам нова философия за живота, но не съм я уточнил. Нещата които ни се случват ни променят. Ще почета книжка на топло. Всъщност дали всичко ново е просто забравено старо?

Лека нощ. Трябва да нахраня Ерикс.