Беше късно, исках да напиша нещо…не ми се спеше, а знаех че трябва да спя, защото утре пак ще ми е трудно да стана…най-накрая се чувствах олекнал, бях спрял да мисля постоянно за изминалото време…бях отново в настоящето…чувствах се щастлив заради което…безуспешно обиколих магазините и не намерих книгата, но не бях нещастен от този факт, защото знаех че ще я намеря. Разходих Ерикс и въпреки, че бях закъснял доста, не се чувствах натоварен, не ми стана неприятно като набрах два телефонни номера и никой не ми вдигна…Ерикс усети, че отново съм аз. След като се нахрани донесе топката да си играем. Не го беше правил отдавна…Как ли разбра? … поръчах я…:)
Няма коментари:
Публикуване на коментар