Днес си мисля да поговоря за майонезата. Да, онова бялото нещо дето прилича на другото бяло, аме не е. Онова дето се прави от сурови яйца и олио, и не е чак толкова полезно колкото другото. Истината е, че много обичам майонезата. Хубавата майонеза. Сигурно, не чак толкова колкото някои жени белия елесир, но все пак достатъчно. Проблемът е, че в последно време не мога да намирам по магазините онази хубавата френска майонеза, бъкана с консерванти, която даже няма нужда да седи в хладилник, когато е изложена на стилажа. А пропо, същото важи и за свестните жени. Толкова обичам хубавата майонеза, че мога да я мажа на филия и да я ям просто така. Идеална комбинация с печено пиле, пържени картофи или яйца във всякаква форма на приготовление. Неповторимо усещане да изпълва устата, предполагам същото е и при жените. Единствената хубава българска майонеза беше на калиакра. С лек едва доловим аромат на лимон. Казвам "беше" със съжаление. Чужда фирма ги купи и продукта изчезна завинаги. Въобще не говоря за закрития завод и за съкратените работни места. Става въпрос за множество хубави български продукти заличени от лицето на света в последно време. Май и с жените се е случило нещо такова. Не виня никога, макар че може би трябва. Списък с продукти, които от тогава избягвам. Що се отнася за това, колко полезна е майонезата, можете да прочетете в безброй публикации и статии както в интернет, така и в печатните издания. Същото е и с другото, но за него може да попитате и Кобилкина.
П.П.: Олинеза и Краси са пълен боклук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар